Дървостругарството е основен поминък на населението от планинските колиби, южно от Габрово. То е самобитно и се налага от самата природа—богата на гори и бързотечащи реки, но бедна на плодородна почва. Стругарството се предава по наследство и понякога на един струг работят по три поколения. Предпочитаният от стругарите материал е явор и бук. Най-здрави и качествени са предметите от явор, а букът се използва масово заради широкото му присъствие в горските масиви на Стара планина. Използват се също орех, слива, череша, липа, круша, бряст и осен. Изделията са разнообразни по форма, големина и предназначение. На струга за гаванки се изработват гаванки, танури, солници, похлупци, свещници, хурки и много други изделия. Интересни са и наименованията им: сара, чанталък, канкавел, кутел, шашкън, батал и др. Габровските стругари работят не само за нуждите на местното население. Изделията им се продават успешно по българските земи, някои стигат до Мала Азия и Египет. Славата и уменията на майсторите превръщат занаята в нарицателно име за габровския край и в началото на ХХ в., когато по икономически подем и индустриално развитие Габрово се сравнява с Манчестър, на шега, но не без основание, градът е наричан „Гаванчестър“.
Дървостругарството е представено в музея от стругове, задвижвани с водна сила, чиито прототипи са от селата Топлеш и Къшлите.