За деца и младежи

Музей „Етър“ създава вашите незабравими спомени! Научете повече за нашите творчески провокации към вас! Позволете си да изживеете приказката „Етър“ по различен начин!

Училище за лазарки · Училище за коледари · Знам и Мога · Майсторете ръчички
Модул „Който разбира, тук се спира“, Музеен детски център
Училище за лазарки
Лазровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Според народната традиция празникът е наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ и е сред най-важните в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. В обичая, който се изпълнява на този ден, могат да участват само момичета между 10 и 16 години. Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и че „мома, ако не е била на Лазар не може да ходи на седенки и не може се задоми“.

Подготовката за изпълнение на обичая лазаруване започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение на повече от три седмици момичетата се събират и разучават лазарски песни и танци. Тази традиция се възражда в музей „Етър“ през 2010 година с провеждане на образователната програма „Училище за лазарки“. Инициативата има повече от десет издания, а интересът на младите момичета за включване в нея расте всяка година.
В първото издание на „Училище за лазарки“ се включват десетина момичета на възраст между 13 и 16 г. През 2019 г. завършилите училището са повече от 30, а възстановките на обичая лазаруване в музея се очакват с голямо вълнение от посетителите.

Целта на образователната програма е запознаване с обичая лазаруване и преживяване автентичността на празника. Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си—кошници, украсени с цветя.
Пред многобройните посетители на музея лазарките минават и благославят с танци и песни къщите по занаятчийската чаршия. Майсторите са неизменна част от празника, влизайки в ролята на стопани на къщите.

За спецификата на лазарските песни големият български етнограф Димитър Маринов пише: „Тия песни са нагласени така, че има песен за всеки член на семейството, според положението му в туй семейство, а така и за всеки селянин в селото, според общественото му положение. Има песни за мома, за момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр., по-нататък има песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. отлични в обществото селяни.“
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които се освещават в църквата на следващия ден—Цветница, наречена още Връбница. Вярва се, че осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет.

Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай „кумичене“. Сутринта лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки. Момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица и се вярва, че тя първа ще се задоми през годината.
За проявеното в празничния ден усърдие завършилите успешно нашата образователна програма „Училище за лазарки“, получават Уверително, че вече са моми и могат да се задомят.
* * *
Училище за коледари
Инициативата стартира през 2017 г. като своеобразна реплика на утвърденото „Училище за лазарки“. Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на „Училище за коледари“ екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая Коледуване, да разучат с помощта на музейни специалисти коледарски песни и наричания. Всички участници в образователната програма „Училище за коледари се включват и във възстановката на обичая Коледуване в музей „Етър“.
Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най-чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.
Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.
Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване.
Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ — жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“. Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

Благославяйте братя, да благославяме-е-е…
Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.
* * *
Знам и мога
От месец юли 2013 г. в музей „Етър“ започва да функционира Музеен детски център. Неговото създаване се осъществява със съдействието на фондация „Америка за България“ в партньорство с Нов български университет. В музейния център децата имат възможност да се запознаят с различни занаяти и домашни дейности на принципа „учене чрез опит“.

През лятото на 2014 г. екипът на музея надгражда и доразвива концепцията на детския център, създавайки програмата „Знам и мога“. Тя дава възможност на любознателните посетители на възраст от 7 до 14 г., които се интересуват от български занаяти и традиции, да се запознават с миналото. Под формата на тематични работилници децата могат да изработват традиционни предмети за различни празници.
Музейният детски център работи от месец май до месец септември, без почивен ден, от 9:30 до 18:00 ч. Организирани посещения се провеждат само по предварителна заявка.

Билет за ползване на модулите в Музейния детски център – 4 лв.

Цената включва следните игри и занимания:
  • Магията на тъканите – тъкане на детски стан
  • Който разбира, тук се спира – игра на пазар
  • Имало едно време – народни приказки в куклен театър
  • Що е то? – народни гатанки
  • Открий – узнай – игра с мемори карти
  • Игрите на баба и дядо – позабравени игри и играчки
  • Оцвети картинка или магнитче

Билет за участие в творческа работилница – 6 лв.

Цената включва ползване на изброените по-горе модули и участие в творческа работилница по избор:
  • Грънчарство – изработване на глинена фигура в калъп
  • Грънчарство – оцветяване на глинена фигура
  • Грънчарство – източване на съд на грънчарско колело
  • Грънчарство – изрисуване на готов глинен съд
  • Басмаджийство – щамповане върху текстил
  • Пирография – работа с пирограф върху дърво

За допълнителна информация и заявки търсете Нора Тодорова, музеен педагог – edu@etar.bg и 088 477-24-15.
Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.
Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.
Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.
Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.
Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.
Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.
Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.
* * *
Майсторете ръчички
Тематични работилници, посветени на българския празничен календар и традиции, които имат за цел да запознаят участниците със същността на конкретния празник и характерната за него обредност, да стимулират умението на децата да работят в екип, използвайки различни материали:
  • Изработване на мартеници от прежда, вълна и гайтан;
  • Изработване на бостанско плашило;
  • Рисуване върху бръшлян;
  • Боядисване на великденски яйца с растителни багрила;
  • Апликация с природни материали;
  • Изработване на кукли и игра на куклен театър;
  • Изработване на еньовденски венец и китка;
  • Изработване на сурвакници, коледни играчки и картички.
Работилниците се провеждат след предварителна заявка и минимум 15 участника. Музейният детски център работи от месец май до месец септември без почивен ден от 9:30 до 18:00 ч. За допълнителна информация и заявки търсете Нора Тодорова, музеен педагог на edu@etar.bg и 088 477-24-15.
* * *
* * *