За всички възрасти

Музей „Етър“ създава вашите незабравими спомени! Научете повече за нашите творчески провокации към вас! Позволете си да изживеете приказката „Етър“ по различен начин!

Научи и преживей · Открий какво умееш · Конкурси и пленери · Музейни игри
Тъкане на колани „на кори“
Научи и преживей!
В Занаятчийската чаршия на музей „Етър“ посетителите се потопят във възрожденската атмосфера и духа на старите габровски занаяти. Най-характерните от тях са представени в работилници. Майсторите изработват изделията и ги продават сами—както в миналото. Програмата „Научи и преживей!“ позволява на участниците не само да наблюдават старинната технология на производство, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите, но и да „чиракуват“ като направят сами и вземат за спомен ръчно изработени предмети от метал, кожа, глина, дърво и вълна.
Участие в обучението се заявява минимум 10 дни предварително! Ако желаете превод на английски или руски език, уточнете в заявката.
За допълнителна информация и заявки търсете Светлозар Тодоров, ръководител отдел Културен мениджмънт088 586-59-66
Гайтанджийство
През Възраждането в тясна връзка с направата на облеклото се развиват няколко занаята, един от които е гайтанджийството. Той е свързан с производството на гайтан—плетен вълнен шнур. Гайтанът e свързан с украсата на българските традиционни носии, с абаджийството—занаят, присъщ в миналото на мъжете вероятно заради по-грубия плат, от който се шият.

Началото на механичното плетене на гайтан се свързва с първите десетилетия на XIX в., когато започва да се използва чаркът—първата българска плетачна машина, изработена от габровски ковачи. Чарковете за плетене на гайтан се нaреждат в специално помещение, наречено гайтанджийска одая. Тя е на два етажа, разположена в близост до вада. На горния етаж са чарковете, а отдолу под пода, който е само от дъски, се намират техните двигателни механизми. Гайтанджийската одая от експозицията на музей „Етър“ е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово, където в функционирала от 60-те години на XIX в.

Участниците в обучението проследяват процеса на изработване на гайтан и могат да се включат в нашиването на гайтан и направата на фигурки.
Грънчарство
Правене на керамични изделия е процес, много близък до библейското сътворение на света. Земя и вода влизат във взаимодействие с въздух и огън—основните елементи се обединяват, за да се създаде едно уникално творение. Възникнало, за да задоволи практическата потребност на хората от различни съдове за бита, през Възраждането грънчарството се превръща в един от водещите занаяти. Тогава се оформят няколко грънчарски центрове.

Разцветът на грънчарството в Габрово е между 70-те и 90-те години на XIX в. В този период работят около 45 майстори със собствени работилници и пещи. Те са разположени в две грънчарски махали. Така наречената „Долни грънчери“ е по-старата махала. През XIX в. се заселва и десният бряг на река Синкевица и се образува новата махала—„Горни грънчери“. Последните представители на традиционното грънчарство, които работят в Габровско през 50-те години на ХХ век са Иван Лунгов и Кольо Драголов (до 1954 г.). Заради някогашната слава на Габрово като един от водещите грънчарски центрове, къщата на Драгалов е възстановена в музея през 1967 г. по скици и снимки, заедно с грънчарската пещ.

Всеки участник в работилницата има възможност да си изработи изделие от глина под ръководството на майстор грънчар.
Дървостругарство
Дървостругарството е основен поминък на населението от планинските колиби, южно от Габрово. То се предава по наследство и понякога на един струг работят по три поколения майстори. Предпочитаният от стругарите материал е явор и бук. Най-здрави и качествени са предметите от явор, а букът се използва заради преобладаващото му количество в горските масиви на Стара планина. Употребяват се също орех, слива, череша, липа, круша, бряст и осен.

Изделията на дървостругарите са разнообразни по форма, големина и предназначение. На струга се изработват гаванки, танури, солници, похлупци, свещници, хурки и много други. Интересни са и техните наименования: сара, чанталък, канкавел, кутел, шашкън, батал и други. Габровските стругари работят не само за потребностите на местното население. Изделията им достигат чак до Мала Азия и Египет. Славата и уменията им превръщат занаята в нарицателно име за габровския край, а в началото на ХХ в., когато по икономически подем и индустриално развитие Габрово се сравнява с английския Манчестър, на шега, но не без основание, градът е наричан още „Гаванчестър“.

Участниците могат да се включат в изработването на традиционен съд от дърво.
Иконопис
Иконописното изкуство се заражда в българските земи през ІХ в. във връзка с новоприетата християнска религия. Строго регламентирана от църквата, този вид живопис преминава през различни етапи на стилово развитие на източно-християнското изкуство. След падането на България под османска власт и последвалата религиозна дискриминация иконографията замира, за да отбележи нов възход по време на Възраждането. В пределите на българските земи се оформят три иконописни школи: Дебърска, Банска (Разложка) и Тревненска. Днес в иконописното ателие на Етърската чаршия традициите в изписването на иконата се съчетават с въвеждането на нови съвременни елементи в познатите иконописни образци и библейски сюжети.

В ателието участниците в програмата могат да се включат в различни етапи от направата на една икона—оформяне на контури, рисуване с темперни бои, залепване на златен лист.
Кожухарство
През епохата на Възраждането кожухарските дюкяни са разположени из цяло Габрово. В навечерието на Руско-турската война от 1877/78 г. в града има 55 дюкяна.

До прозореца в кожухарницата е разположен пишкюн, върху който майсторът сяда по турски, крои, шие и стриже. Първоначално шиенето се извършва на ръка, по-късно започват да се използват шевни машини „Сингер“. Днес в кожухарската работилница, разположена в приземния етаж на къщата от с. Батошево, може да се проследи целият технологичен процес на изработване на предмети от обработени кожи—влашки, троянски, добруджански и македонски калпаци, шапки, голаци, пантофи, ръкавици, пунгии.

Участниците могат да се включат в изработването на плетена кожена гривна.
Майсторене на традиционни музикални инструменти
Работилницата е разположена в къщата от село Тумбалово, Севлиевско. Построена в средата на ХІХ в., тя е характерен образец на селско жилище от планинския район. Нейният собственик се изхранва със земеделие и скотовъдство и упражнява слабодоходен по онова време занаят—самарджийство.

В работилницата се изработват различни музикални инструменти: детски свирки (пищялки), овчарски свирки, дудуци (свирки, характерни предимно за Западна България), кавали (едни от най-популярните народни инструменти), гайди, гъдулки (известни като „кеманета“, характерни за Габровски регион) и други.

Участниците проследяват целия процес на изработване на дървена свирка (разцепване на дървото, струговане, украса) и могат да се включат в някой от етапите.
Мутафчийство
Занаятът е свързан с отглеждането на кози, от които се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. В големи количества се тъкат чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са и характерните за Габровско големи чували за жито и черги в естествените цветове на козината. При тъкането се използва козина в естествени цветове, която не се боядисва.

Мутафчийството е единственият занаят, при който всички технологични етапи—от предварителната обработка на суровината до тъкането, се извършват от майстора в самата работилница. В историята на българското занаятчийство той остава най-консервативният. В него нищо не се променя през многовековното му съществуване. По тази причина остава слабодоходен занаят. Припечеленото от мутафчията едва стига за прехрана.

В мутафчийската работилница на музея се изработват изделия по традиционната технология: торби, дисаги, пътеки, като се използват оригинални инструменти: чекрък, вертикален стан, тарак и други.

Участниците в програмата могат да се включат в тъкането и да си направят снимка за спомен.
Сарачество
Сарашкият занаят е един от най-сложните занаяти, свързани с обработката на кожа. Наименованието му произлиза от арабската дума сарач (седло). Развитието на занаята е свързано с използването на конете като товарни, ездитни и впрегатни животни. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и други. Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Употребяват се и допълнителни материали: кече, дървен материал за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, лепила, катран. За декорация се използват метални гайки, разноцветни пулове, пискюли, звънчета. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция – предпазват конете от уроки, магии и зловредни влияния. Всички сарашки изделия се изработват в работилницата с оригинални инструменти.

В ателието под ръководството на майстора участниците могат да изработят по избор пунгия (изделие от кожа за съхранение на кремък, прахан и огниво за палене на огън), кожено детско портмоне или кожена гривна с орнамент.
Хлопкарство
Занаятът включва изработване на ковани хлопки и ляти звънци. В Габровско се изработват само ковани хлопки от желязна ламарина и поради това занаятът е известен под името хлопкарство.

Според разкази на майстори първата хлопка е донесена в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) от търговците Георги и Цаньо Павлеви, които я дават на брат си Донко Павлев Ковачев. Той, в съдружие с други майстори, започва изработването на хлопки в годините след Балканската война. Първите направени хлопки се наричат „траки“. Те са сплескани, оформени само със студено изчукване и нямат хубав звук. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са „рогатите“, но най-търсени са т.нар. „обли“ хлопки, защото имат най-хубав звук.

Къщата, в която е разположена хлопкарската работилница, е копие на построена през 1880 г. сграда в с. Нова махала. Днес в нея майсторът изработва по оригинална технология и с традиционен инструментариум различни видове и размери хлопки.

Желаещите да се включат в обучението се запознават със занаята и участват в изработването на заготовка на хлопка.
* * *
Открий какво умееш
Посетителите на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които имат желание да се запознаят със спецификата на домашните занятия, да получат минимални практически умения и да изпробват сръчността си, могат да направят своя избор от посочените възможности.
Времето за изработване на едно изделие отнема около един час. Участие в обучението се заявява минимум 10 дни предварително! Ако желаете превод на английски или руски език, посочете в заявката.
За допълнителна информация и заявки търсете Светлозар Тодоров, ръководител отдел Културен мениджмънт088 586-59-66
Боядисване на прежда с растителни материали
Багренето на текстил с материали от растителен произход е познато на хората още в дълбока древност. За оцветяване се използват корени, кори, листа, стебла и цветове. За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същият цвят. Неговата наситеност зависи от сезона, през който е събран растителният материал, от качеството на багрилния материал. Природните багрила се използват до средата на ХІХ в. Едно от малкото места у нас, където и днес е съхранена и се прилага оригиналната технология за боядисване на прежда с растителни материали, е Регионалният етнографски музей на открито „Етър“.
Шиене с гайтан
Гайтанът е плетен вълнен шнур с плоска основа и обла повърхност, използван за обточване с цел заздравяване на дрехите от аба—потури, елечета, сукмани. Гайтаните се поставят по ръбовете на дрехата и на местата, където има триене, за да я предпазят от износване. След време те се подменят и дрехата става като нова. Днес има възраждане на интереса към гайтана, който намира приложение при декорацията на дрехи, пана, бижута.
Работа с беленица (царевична шума)
Изделията от беленица са част от българската материална култура. Така се нарича външната обвивка на царевичния плод, която се бели. Най-популярното изделие, изработвано от царевична шума в миналото, са рогозките. Те са постелки, чието основно предназначение е да изолират студа и влагата на пръстения под в селските къщи. Върху пода се постила първо рогозка, после козяк и най-отгоре вълнена черга. От началото на XXI в. се забелязва засилване на интереса към това позабравено домашно занятие. От царевична шума могат да се изработват различни видове вази, кошници, чанти, подложки за сервиране.
Изработване на украшения от вълна с техниката иглонабиване
Изработват се предмети за украса с техниката „сухо плъстене“. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единственият материал, от който се правят украшенията.
С ПОВОД ИЛИ БЕЗ
ДАРЕТЕ ЕМОЦИЯ

С ПОДАРЪЧЕН ВАУЧЕР
НА МУЗЕЙ ЕТЪР


* * *
Конкурси и пленери
Етнографския музей на открито „Етър“ се утвърждава през годините като авторитетна музейна институция в сферата на традициите и културата. Това задължава музея да отдава приоритет на образователни инициативи насочени към деца и младежи.

Затова освен събитията, съпътстващи Събитийния календар на музея се провеждат различни мероприятия с разнообразна тематика:
— Национален конкурс „Бостанско плашило“;
— Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан“;
— Национелен детски конкурс за рисунка „Силата на водата“;
— Конкурс за традиционна сурвакница.

Целите на тези инициативи са:
— Да се обогатят знанията на младите хора по съответната тема;
— Да се насърчат творческите способности и фантазията на участниците;
— Да се формира естетическо мислене у подрастващите;
— Да се стимулира умението на участниците да работят с различни естествени материали.
* * *
Музейни игри
Децата на XXI в. са умни, креативни, добре информирани и искат да прекарват свободното си време на места, където могат да научават нови неща, забавлявайки се. Това става по-лесно под формата на игра, приключение, експеримент, чрез докосване и съпреживяване. Екипът на Етнографски музей на открито „Етър“ създаде интересни игри за деца на различна възраст, съобразени със съвременната тенденция за достъпност и интерактивност на информацията.

За най-малките деца, до 6 години, сме събрали огромен брой гатанки, скоропоговорки и броилки. Играта „Довърши поговорката" е изключително забавна, особено ако децата не са чували някои от народните умотворения.

Игрите „Игрословица“, „Знаете ли че…?“, „Какъв майстор съм?“ и „Билков пъзел“, са подходящи както за групи от деца на възраст 7–12 г., така и за семейства, решили да съчетаят приятното с полезното.

„Игрите на баба и дядо“ са сред любимите на поколения деца на възраст 5–12 г.

На поляната до Музейния детски център организираме за групови посещения: „Пусни кърпичка“, „Сляпа баба“, „Гърненца“, „Кральо, Портальо“, „Царю честити, колко е часът?“, „Челик“, „Карачки“, „Развален телефон“, „Познай думата“.

Отборните игри на открито пробуждат състезателния дух на играчите и битката за победа понякога е ожесточена. Тези игри са подходящи за групи от ученици на възраст 8–14 г.

„По стъпките на Лазар Донков“ е опознавателна състезателна игра, подходяща за ученици над 15 г. Играе се от два отбора с равен брой участници. Всеки отбор има придружител, който следи за спазването на регламента. Под формата на приключение участниците се запознават с живота на Лазар Донков—създател на музея, с историята на неговото изграждане, с възрожденския облик на Габрово, със занаятите, представени в музей „Етър“.

Пред всеки отбор има 10 загадки, които водят до кабинета на Лазар Донков.

„Прескочи с кобилица“ е семейна състезателна игра, при която се преодоляват препятствия с кобилица на рамо и менци, пълни с вода.
За допълнителна информация и заявки търсете Нора Тодорова, музеен педагог – edu@etar.bg и 088 477-24-15.
* * *
* * *