Заведения за хранене

Механата предлага специалитети от българската национална кухня, бързо и качествено обслужване. За туристически и организирани групи—меню с отстъпка.

Мотковото кафене възниква около 1850 г. в Габрово. През Възраждането, и в по-ново време, кафенетата имат особена обществено-политическа и културно-просветна роля. Там мъжете си почиват, бистрейки световните проблеми. През 70-те години на ХІХ в. в Габрово работят десетина кафенета. В двора на Мотковото кафене (пренесено в музея) имало геран, за да може всеки ден стопанинът да вижда своята изгора. Жените нямали право да влизат в подобни заведения, но водата от герана била прилично оправдание. Днес в Мотковото кафене посетителите могат да опитат турско кафе на пясък, домашна лимонада, бяло сладко, бял суджук, халва и други традиционни вкусотии.

Първоначално обществените фурни заместват частните домашни пещи и в тях се пече както замесено тесто, така и различни ястия. В края на ХVIII в. някои от фурните започват да вадят и хляб за продан. От втората половина на XIX в. те предлагат и тънки хлябове „топани“, симид и саралии. По Задушница разнообразяват с „кравайчета“ и „куклички“ за „Бог да прости“. Фурната в Занаятчийската чаршия е копие на фурна, строена през 1874 -1875 г. в Габрово. Оригиналната технология на симида е запазена и днес, всяка сутрин из музея се разнася аромат на нахутена мая. Рецептата е от арабски произход, в България е внесена от македонски майстори хлебари. Приготвянето на симида е много „тънка“ работа—зависи от качеството на нахутените зърна, от хващането на маята, което трае около 10 часа, от качеството на брашното и ред други условия. Наричат симида и „парен“ хляб, защото втасва в шкафове—на пара. Освен симид от Етърската фурна излизат прясно изпечени домашни баници със сирене, пърленици, гевреци, тутманици, щрудели..., които непрекъснато събират посетителите на опашка.

Първите шекерджии в Габрово—Гаврил и Йонко, научават занаята в Румъния. През 60-те години на XIX в. се връщат в родния край и независимо един от друг откриват дюкяни за разни шекери и сладка. По това време кафенетата предлагат само рахат и пандишпан. Постепенно се развива производството на сладко от розови листа (гюлюво сладко), от вишни, от портокалови и „лимонени“ кори. След Кримската война (1853–1856) благодарение на албански преселници в Габрово започва производството на халва (тахан с орехи), боза и кадаиф. Днес в Шекерджийницата на „Етър“ по старинна технология се приготвят захарни петлета и цветчета, прочутото бяло сладко, различни видове халви и сусамки, захарни плочки, локум, бял суджук, пестил и бонбони... носи се сладък мирис на тахан, орех, стопена захар и какао. В близост до шекерджийската работилница се намира Мотковото кафене.